Познат и под търговското съкращение MENT трестолонът дори и
в малки количества е силен инхибитор на лутеинизиращия (ЛХ) и фоликостимулиращия
хормон (ФСХ).
Задържайки производството на ФСХ, трестолонът създава ендорокринна
среда, в която условията за сперматогенеза не са добри.
Те се влошават
допълнително от задържане отделянето на ЛХ, който пък на свой ред рязко намалява
производството на тестостерон. Важно е да се подчертае, че тази стерилност се
получава без излишна стимулация на простата и изчезва бързо след спиране на
трестолона.
Това обаче не значи, че той е безопасен - един от минусите му е
по-голяма хипертрофия на простата, отколкото тази, предизвикана от
тестостерона.
Принципно недостигът на тестостерон предизвиква умора, загуба на
мускулна маса, спад на либидото и качване на тегло. Анаболните и андрогенните
свойства на трестолона обаче до голяма степен облекчават тези проблеми.
На
практика трестолонът поема ролята в тестостерона като основен мъжки хормон в
тялото и донякъде е уникален сред групата нандролони по това, че покачва
либидото (което при нандролона го няма). Твърди се, че е дест пъти по-анаболен
от тестостерона, което за екипа на Bulsteroid.com е вярно.
Нагледахме се на
препарати, които на хартия имат по-високо анаболно ниво от тестостерона, а реално
резултите им са скромни.
По структура тестолонът е много сходен с миболерона и
се счита за почти толкова силен, колкото него, но не е и наполовина колкото
него хепатотоксичен. Той има по-голям афинитет към антрогенните рецептори от
тестостерона и доста висок афинитет към прогестероните рецептори.
Не се
преработва от ензима 5-алфа редуктаза в по-слаби метаболити и затова се
предполага, че би трябвало да е по-андрогенен от нандролона. На теория не се
преработва от ароматазата в естрогенни метаболити, но изследванията и
практиката сочат, че той ароматизира до 7-алфа-метил-естрадиол. За разлика от
миболерона трестолонът не е C-17-Алфа алкилиран, има много ниска бионаличност и
принципно се инжектира мускулно.
Група С-17 алфа-метил обаче може да предизвика
известно повишаване на чернодробните ензими. По андрогенно действие наподобява
на тренболона (същия риск от оплешивяване, хипертрофия на простата, акне,
загрубяване на гласа и т.н), а естрогеннте му характеристики са като на
нандролона (същия риск от гинекомастия, задържане на вода и отлагане на
мазнини).
Трестолонът дава бързо покачване на тегло и сила и би трябвал да е
удачен за основен период и цикли за маса (и нандролонът, и тренболонът са
братовчеди на МЕНТ и се използват в цикли за маса). На черния пазар се появи
като активна субстанция и в инжекции под формата на ацетат.
Заради късия си
полуживот и късия естер (оставаш активен само 1-2 дена) тази ацетатна форма се
изчиства сравнително бързо от тялото и трябва да се инжектира всеки ден, което
за някои е минус. Активната съставка може да се комбинира с ацетата орално, но
оралната бионаличност е толкова слаба, че за да има ефект, ще са необходими
големи и често приемани дози. От химична гледна точка това е добре изглеждаш
препарат.
Заради 7-алфа метилова група той не е взаимодейства много с
полово обвързващия хормон глуболин, което значи, че една прилична част от него
остава необвързана и активна в кръвта.
ОСвен това трестолонът има силен
афинитет към андрогенните рецептори и сравнително слаб към прогестеронните и
минералкортикоидните. Тъй като не може да бъде 5-алфа редуциран до някаква
"дихидро версия", той няма да предизвика много от страничните ефекти
на дихидротестостерона. Но за жалост същото изследване, което каза, че МЕНТ е
10 пъти по-силен от тестостерона, информира и че той потиска 12 пъти повече
гонадотропни хормони като тестостерона. В повечето цикли се препоръчва 75 мг
дневно или около 50 мг седмично.
На базата на предложения и инжекционната версия
на ацетатния естер идеалната доза трестолон би трябвало да е 25-50 мг дневно,
която да даде сходни резултати. Тъй като има риск от гинекомастия (особено
склонните към нея) трябва да се комбинира с 1 мг аримидекс дневно или 2,5 мг
летрозол дневно. Ако се взема с други ароматизиращи или покачващи естрогена
препарати, задължително трябва да имате и нолвадекс под ръка.
Приемът му с
тестостерон (напр. пропионат) може да е особено силна комбинация, но може да се
взема и с метандростенолон, оксиметолон, болденон или винстрол. Не препоръчваме
приема му с нандролон - последния му негов по-слаб "роднина", със
сходно действие, но с доста по-слаби андрогенни качества. Заради
7-алфа-метиловата му група върху трестолона не може да окаже ефект ензимът
5-алфа редуктаза, т.е. при поява на оплешивяване приемът на медикаменти като
"Proscar" няма да даде ефект.
Трестолонът още е в начален стадий на
клинични изпитания и не е одобрен за производство (текат изследвания за
безопасността и ефективността му), но вече го има на черно. На този етап
информацията за него и за приложението му в бодибилдинга е недостатъчна.
Ясно е
само, че е 10 пъти по-силен от тестостерона, дава по-голяма хипертрофия от
него, има естрогенни характеристики почти като нандролона и андрогенни ефекти
почти като тренболона.
Бихме ви посъветвали да изчакате клиничните опити, но те
няма да ви дадат това, което ви интересува, защото се правят с друга цел - не
за качване на маса. Препаратът е обещаващ и обратната връзка с взелите го
потвърждава, въпреки че фанфарите, които възвестиха появата му на пазара, бяха
малко прибързани.
Няма коментари:
Публикуване на коментар